История

В последните няколко десетилетия традиционната източна култура неусетно и стабилно навлезе в бита на съвременния западен човек. Закърмен в мнителност и прагматичност, той все пак се научи да разпознава различните традиционни източни изкуства, направленията в източната философия, характерният за източните хора начин на мислене и възприемане на света, тяхната терминология, мистичните им умения, легендарните личности и класическите им произведения пристигнали до нас от древността.

Съвременният човек започна все по-добре да познава и разбира древната източна мъдрост и да търси контакти с нея. Много западни хора посещават страните на Далечният Изток, живеят там, учат и черпят знания и мъдрост от извора. Много специалисти от различни области на източната култура посещават днес западните страни предавайки, своите знания и опит.

Въпреки това същността на тези изкуства остава неразбрана за съвременния западен човек. Той не може да навлезе до такава степен в дълбочина за да разкодира заложената в тях информация. Тя е недостъпна при първи и втори прочит и изисква доста време и труд за да се открие някакво зрънце мъдрост. Така, зрънце по зрънце, бавно и с много труд, трябва да се овладява същността на тази култура. Тя не се дава, не се преподава, не се научава. Тя се усеща с цялото тяло, с всичките сетива, а за източният човек те са повече от нашите. Тя се овладява в безкрайните часове на медитация и вътрешно самовглъбяване. Тя се опознава след преодоляването на все-повече и повече стъпала по спиралата на духовното израстване в йерархията на Духа.

Духа, духовното израстване и самоусъвършенстване стои в основата и е разковничето за все по-дълбокото навлизане в същността и докосване до мъдростта на източната традиционна култура. Духовността всъщност е била ключ към мъдростта по време на всички епохи от живота на човечеството.

Когато говорим за навлизането на традиционните източни изкуства и култура в живота на съвременният западен човек, неминуемо трябва да споменем за особеното място което заемат в това навлизане традиционните източни бойни изкуства. Техни последователи стават все-повече хора от различни възрасти. Всички те започват заниманията си под влияние на различни легенди, филми и книги, разказващи за невероятните постижения на източните майстори на бойни изкуства. Занимавайки се с тях те мечтаят да достигнат и овладеят тези умения. Положеният труд и занимания обаче и в този случай, уви не са достатъчни за овладяването на същността на традиционните източните бойни изкуства, като съставна част на традиционната източна култура. Тук също решаваща роля има духовността, духовното пробуждане и израстване. Колкото по-възвишена е духовността на даден човек, толкова повече той може да навлиза в същността на древните знания и мъдрост. За човекът с възвишена духовност няма тайни. Той, може да получи и да има достъп до всякаква информация, до всякакви знания и опит.

Всъщност, именно в духовността е разликата между традиционните източни бойни изкуства и бойните спортове. Първите се развиват и овладяват от съвсем малко школи, дори и на Изток. Акцентът при тях е върху духовното израстване, а не върху практичната страна. Тя е сред приоритетите на прагматичният западен човек, който копнее веднага да приложи на улицата наученото в залата. Безкрайните занимания с вътрешната работа и     вътрешното усъвършенстване не допадат многа на съвременния човек, което от само себе си е таван за неговото развитие. Освен това са необходими много ограничения, лишения, работа за контрол върху словото, върху мисълта и делата, които способстват за изчистването на Духа.

За разлика от нас, източната представа за майстор на бойното изкуство не е човек със свирепа външност и много мускули. Те виждат човек с блага външност, при срещата с когото инстинктивно се поклоняваш в знак на уважение и респект, предизвикани от неговото излъчване. За истинското традиционно бойно изкуство няма възраст. Колкото повече години се занимава човек с вътрешната работа на бойното изкуство, толкова повече напредва той.

През древността в Китай, бъдещият майстор на традиционното бойно изкуство е преминавал през много специален прием-изпит и специално обучение, което го е създавало и утвърждавало, като една силна и многостранно подготвена личност. Самите традиционни майстори на бойно изкуство са били в същото време добри лечители, добри философи, поети, художници и.т.н. При тях хората отивали при здравословни проблеми, за съвет, за помощ и дори за да споделят своите проблеми, радост и тъга.

Истинските майстори на традиционните източни бойни изкуства по своята духовност не се различават от духовните лидери и Учители на човечеството. Духовните лидери от своя страна по уменията не се различават от майсторите. Пример за такава двойка “духовен Учител – Учител майстор” са създателят на бойното изкуство Айкидо Морихей Уешиба и най-големият съвременен духовен Учител Беинса Дуно (Петър Дънов). Майстор Морихей Уешиба е постигнал такова висше майсторство, защото е бил изключително възвисена духовна личност, а Беинса Дуно, като духовен Учител е имал такива възможности, че би могъл с лекота да се справи с всеки мислещ се за много силен боец.

Изложената до тук идея за мястото на духовността стои в основата на концепцията на школата “Шъндао”. Името е съставено от два йероглифа – “Шън” и “Дао”. Йероглифът “Шън” в превод означава Дух, духовен, Бог, божество, светец, разум и др. Йероглифът “Дао” означава Път. В съчетание двата йероглифа  означават  “Духовен Път” или “Пътя на Духа”, “Божестено Дао” (Божествен Път) и “Божествена истина”. Идеята за духовното изчистване и развитие в овладяването на вътрешните изкуства става обединителна и водеща в развитието на школата. Приоритет е не масовостта, а съзнателната духовна работа на всеки един от членовете. Обучението е непрестанно и развитието е в ръцете на ученика. Същинската информация се получава според индивидуалното развитие – лично, чрез примери, мисли, притчи и идеи на много малка част от заслужилите ученици. Присъствието в школата не е гаранция за духовното и физическо израстване на ученика. Гаранцията е в неговите ръце, в неговият ум, желение и воля за развитие.  Основните направления на работа в школата са традиционната китайска медицина (чжън цзю), цигун терапията (цигун ляофа), бойното изкуство (ушу), традиционната китайска философия, традиционната китайска калиграфия (шу фа), традиционната китайска живопис (го хуа) и други.

В България, школата “Шъндао” съществува от 1 октомври 1987 година (националният празник на Китай). Без да афишира името си тя преминава през различни етапи и организационни форми, работи с много ученици, подбирайки онези от тях, които търсят духовно развитие и физическо съвършенство чрез бойното изкуство и вътрешна работа.

Основател на школата „Шъндао” е Станчо Станев, известен сред китайците като Да Худзъ (Дългата брада). Заради успехите му в посочените по-горе области, китайците го наричат с уважение „Майстор на Петте съвършенства”. Във всяка една от тях той непрекъснато доказва уменията си. Започнал е заниманията си с бойни изкуства и източна култура през 1967 година, той се налага, като един от пионерите  в тази област.