Традиционна китайска живопис (Го Хуа)

За историята…

painginhsImage101copyТрадиционната китайска живопис е едно от основните направления в изобразителното изкуство на Далечният Изток. Със своята тематика, форма и изразни средства, тя се превръща в едно уникално явление в световното изкуство и култура.

Корените и са били открити още в дълбоката древност. До нас са достигнали на скални рисунки от преди 5-6 хиляди години, изобразяващи животни, растения и човешки фигури, изпълнени с багрилни минерални вещества. Открити са и бронзови изделия, изписани най-често с мотиви със символичен и митологичен характер. Освен това, при разкопките на древни могили са открити и множество живописни работи изпълнени върху хартия и коприна. Най-ранните от тях датират от преди 2 хиляди години.

За стиловете…

painginsImage02Основните стилове в традиционната китайска живопис са два – „Гун Би” и „Се И”.

– Стил „Гун Би” (прецизната четка)

За картините в стил „Гун Би” са характерни старателно изписаните контурни линии, очертаващи предметите и детайлите. Понякога наричат този стил „стила на изящната четка”. Именно в този стил са оформени стенописите от интериора на императорските дворци, и домовете на по-заможните и високопоставени личности.

– Стил „Се И” (предаване на идеи)

При картините, нарисувани в стил „Се И” липсват точно очертаните контури. Те обикновено са нарисувани с мазки и линии, направени чрез  непосредствени и импулсивни махове на четката. Художника  се старае преди всичко, да предаде емоционалното си и душевно състояние в момента, отколкото точното изписване на детайлите. Понякога наричали стила „грубата четка”, поради свободата и непосредствеността на мазките и движенията на четката.. Художниците в този стил често прибягват до такива похвати като, обобщение, хипербола и асоциация. Те работели под влиянието на моментното настроение, импулса и вдъхновението. Картините, нарисувани в този стил трудно могат да бъдат имитирани и копирани. Художниците, рисуващи в този стил в повечето случаи използвали туш в черно-бяло-сиви тонове, предаващи на картините скрита експресия и неподправена искреност, за разлика от пищността на картините в стил „Гун Би”.  В ранния етап на традиционната китайска живопис (до 12 в)  почти абсолютно господствал стилът  „Гун Би”. В по-късният период на традиционната китайска живопис картините в стил „Се И” заемали доминираща позиция. Стилът „Гун Би” бил задължителен за професионалните художници, които рисували по поръчка и живеели с приходите от труда си, докато стила Се И бил предпочитан от художниците-интелектуалци.  Разбира се имало доста художници, използващи и двата стила, а картините им заемали междинно място между двата стила.

За атрибутите …

paintingsImage3Традиционната китайска живопис органично съчетавала в себе си поезия, живопис, калиграфия и гравьорско изкуство. Задължителни атрибути в картините са направените от автора наименование на картината, съпровождащ текст в стихотворна форма, подходящ калиграфски стил за изписването му и личният печат на художника, гравиран върху кост, камък или други материали. Пристъпвайки към рисуването на картината, художникът, като правило вече е обмислил стихотворението и калиграфския стил, с който ще го изпише върху картината и най-подходящото място за поставянето на печата му. Надписът допълвал образното съдържание на картината, засилвайки хармоничното и излъчване. Червения цвят на печата контрастирал с черно-белия  или цветен фон на картината, придавайки очарователен нюанс и завършен вид.

За жанровете…

Според тематиката си традиционната китайска живопис се разделя на няколко жанра:

paintingsImage4– Жанр „хора” – съответстващ на портретната живопис нa Запад

Счита се за възникнал най-рано, тъй като още в първобитното общество хората рисували върху скалите фигури на хора и животни, използвайки за това природни минерални бои.

– Жанр ”планини и води” –  съответстващ на пейзажната живопис на Запад

Този жанр е лидер сред другите жанрове. Художниците се стремели да предадат връзката на човека с природата, преклонението си пред нейното величие и стремежът си към единение с нея. По този начин, те провокирали подобни асоциации у зрителят и го правели съпричастен на това единение.

– Жанр ”цветя и птици” –  съответстващ на натюрморта в западната живопис

За него са характерни темите треви, бамбук, камъни, както и животни, птици, насекоми и др. Началото си той поставя още в древността, чрез орнаментите с животински и флорални мотиви, нанесени върху грънчарските и художествени изделия. При изобразяването най-предпочитани били цъфналото сливовото дърво, орхидеята, бамбукът, хризантемата, божурът и други. Те смятали, че всяко растение олицетворявало определено качество на човека, използвайки ги, като символ за предаването на своите идеи и за постигането на по-голяма дълбочина на въздействие.

За инструментите…

Tрадиционната китайска живопис се различава от западната по инструментите, които използват художниците. Главните инструменти на китайският ходожник, наричани в Китай “четирите съкровища на кабинета” са хартия, четка, туш и съд за туш. В древността, китайските художници са рисували и писали предимно на коприна. През 13-14 век в провинция Анхуи е била изобретена специална технология за приготвяне от дървесна кора и оризова слама на особен вид хартия, наречена „сюан чжъ”, която постепенно станала основен материал за художниците. Тя имала чиста повърхност, била мека и много издържлива срещу плесен и насекоми. Картините нарисувани на “сюан чжъ” били много по-трайни и се запазвали дълго.

Четката, която китайците използват за писане и рисуване има бамбукова или дървена дръжка, в края на която е закрепено снопче власинки от животинска козина. Четката трябва да бъде мека и гъвкава. Така тя позволява, да се получават широка гама от различаващи се по интензивност линии и петна. Те могат да бъдат мощни и леки, широки и тънки, резки и едва обозначени. Особен ефект се получава чрез техниката, когато художникът внезапно прави пауза, а след това повежда четката с рязко движение назад.

За изразните средства…

paintingsImage5Китайските художници постигали изразителността на картината си главно чрез разнообразието от линии, петна и щрихи, нанесени с туш. Известно е, че при изоображенията на гънките на облеклата, които са носили китайците в древността, можело да се различат не по-малко от 18 вида линии.

Що се касае до цветовото разнообразие, то в очите на китайсият художник, цветът играе второстепенна роля в сравнение с ролята, която играят линиите. От него се изисква само добро владеене на темпото и ритъмът на движението на четката, както и умението много точно да се избере необходимата сила на натиск.

За външното оформление…

Според методите за външно оформление на картините те биват три вида: вертикален свитък, хоризонтален свитък-рулон и плоски картини, оформени в албум. Картините във форма на вертикален свитък обикновено се закачат на стената, хоризонталния свитък се завива в руло, а след това се разглежда, чрез постепенно разтваряне, като изображението трябва да се гледа от ляво на дясно. За да се съхрани по-добре навитата на руло картина се слага в специален калъф. Плоските картини се облепят на листи с неголям формат, като няколко картини се обединяват в албум.