Традиционната китайска медицина (Чжън Цзю)

tcmImage2Традиционната китайска медицина (ТКМ) е известна още, като “Чжън Цзю”, като терминът “Чжън” означава иглоубождане, а “Цзю” – изгаряне. Методите на Чжън Цзю съществуват още от дълбоката древност. Прилагали са се за лечение както на хора, така и на животни. В началото за прилагането на Чжън са се използвали камъни с остри върхове. Този метод се наричал “Бян Шъ”. С негова помощ в древността са лекували остри и хронични заболявания и са използвали каменните игли като хирургически инструмент при отстраняването на гнойни участъци и при кръвопускане. По-късно каменните игли “Бян шъ” били заменени с метални, изработени от мед, сребро, злато, желязо и в последно време от неръждаема стомана.

В превод “Чжън” означава убождане, а “цзю” – изгаряне. Като метод “Чжън” се заключава в това, че определени точки (Сюе) от тялото се убождат или притискат с игли по определена схема до получаване на лечебен ефект. Същите точки могат да бъдат обработвани и с помощта на метода “Цзю”, като за целта на определени участъци от кожата се поставят късчета тлеещи изсушени билки, притежаващи лечебни свойства. Обикновено за това се използвали конусчета от пелин или дълги пелинови пури.

За историята…

tcmImage1Една от най-ранните източници за съществуването на ТКМ бил трактатът “Хуан Ди Ней Цзин” (Трактат за вътрешната медицина на Жълтият Император”, която била написана през периода 779 – 476 г. пр.н.е. Наричат тази книга “канон на китайската медицина”.

Предполага се, че трактатът е написан не от един автор, а е обобщила знанията и опита на няколко поколения лекари. Книгата се състои от две части, като всяка от тях се състои от девет книги. Първата част се нарича “Су Вей”, а втората “Ли Шу Цзин”.

От гледна точка на съвременната медицина, този трактат съдържа известна доза мистицизъм. Въпреки това, в книгата се намират доста сведения за историята на ТКМ, за анатомията и физиологията на човека, за принципите на профилактика и други. Описани са много подробно, също така и разработените в продължение на векове и методите за диагностика, прилагащи се и до днес, като оглеждане, разпитване, прослушване и опипване. Това били, така наречените “четири метода на изследване”. В трактата били описани сыцо така и различни рецепти от лекарствени средства и принципите на този метод на лечение. За първи път били описани и деветте форми на иглите за Чжън терапия и пелиновите конуси за Цзю терапията.

През периода на управление на династиите Цин и Хан (III в.пр.н.е.- III в. сл.н.е.) методът на Чжън Цзю терапията продължил да се развива и разпротранява. По-голямата част от китайските лекари овладели този метод на лечение. Един от най-известните лакари от това време бил д-р Цан Гун (215 – 177 г.пр.н.е.). В неговите записки били открити наименованията на меридианите, кухините, точките на въздействие, както и резултатите от въздействието на този метод при лечението на различии заболявания. Друг известен лекар от епохата на династията хан бил д-р Чжан Чжун Цзин (150-219 г.), който е известен с това, че е написал първият в

tcmImage4За ТКМ и съвременната западна медицина…

Днес в Китай признават, че бъдещето на ТКМ е в съчетаването и със съвременната западна медицина. Общите неща между тях започват с това, че и двете се занимават с човешкият организъм и опазването на неговото здраве. В Китай, болестите изглеждат по абсолютно сьщият начин, като на Запад. Пациентите в Китай страдат от същите заболявания и имат същите симптоми, както и болните на Запад. Китайският лекар, прилагащ методите на Чжън Цзю терапията, се сблъсква ежедневно със същите проблеми, както и западният му колега.
Разликата между ТКМ и съвременната западна медицина се състои в следното. ТКМ разглежда човека, като едно цяло, като една система и търси причината за заболяването, за нарушеният баланс. Съвременната западна медицина пък е симптоматична медицина, тя не търси причината, а лекува симптомите.

В продължение на много години резултатите от прилагането на ТКМ не били приемани на Запад, въпреки, че много болни там са били излекувани с нейна помощ. Това, за съжаление се случва и днес. В същото време, съвременната западна медицина се оказва в значителна степен безсилна пред някои болести. Такива са: мигрена, бронхиална астма, болки в ставите от ревматичен характер, епилепсия, хронични дерматози, глаукома, някои случаи на стерилност при жените, нарушение на сънят, нощно напикаване, различии хронични болестни състояния и други.

За да се избегне това положение е необходимо да се направят известии корекции, както в западната, така и източната медицина и те да работят совместно. В Китай вече са направени такива нововъведения, плод на съвместната успешна работа между тях. Това са обезболяване чрез акупунктура при хирургична намеса, лечение на прободна язва на стомаха и паралитична чревна непроходимост (илеус) чрез комбиниране на методите на двата вида медицина, консервативно лечение на пикочно-каменна болест с помощта на акупунктура и китайски медикаменти, разработен в Академията по ТКМ в Пекин, лечение на остър апендицит с помощта на акупунктура под контрола на

За философските принципи…

В основата на светогледа на жителите на Древет Тибет, Китай и другите страни от Далечният Изток била дуалистичната космогенична концепция за съществуването на двете противоположни начала – Ин и Ян, възникнали от първоначалната и единна енергия Ци (Чи). Това е възникнало под въздействието на Първоматерията “Тайчи” (букв. Велик Предел).

В резултат на “сгъстяването” на Ци е станало разделянето на светлата и лека Ян Ци, която се повдига нагоре и образува Небето и мътната и тежка Ин Ци, която се спуска надолу и образува Земята. Редуването на Ин (пасивната сила) и Ян (активната сила) създава цикличността на всички процеси в Природата – нощ и ден, утро и вечер, зима и лято, топло и студено, вдишване и издишване, работа и почивка и.т.н.

– Концепцията за Ин и Ян

Попадаики в Япония тези техники са се оформили в самостоятелни бойни изкуства. Карате например, се специализира в приложението на ударите с ръце и крака, Джудо, ползва техниките от борбата Шуай, Джу Джуцу ползва техниките от Цинна, а Айкидо представлява комбинация от техниките на борбата Шуай и техники от Цинна.

Единството на форма и съдържание, на тяло и Дух е основен принцип в Ушу. Той може да се види при древните даоси, които съединявали движенията, имитиращи различни животни с дишането за да създадат „елексира на безсмъртието”. Съвременните майстори на традиционно Ушу пък, изпълват всеки елемент от своите движения с дълбок смисъл както в бойно-приложен, така и в оздравителен аспект, спазвайки философските принципи. Приложният и оздравителен аспект на Ушу били неизменно свързани с духовното усъвършенстване на практикуващият. Секретите на бойното изкуство се откривали само на този, който постоянно и неуморно работел над себе си, над своето тяло и съзнание, не прекъсвайки духовните си търсения. За да станеш истински Майстор е необходимо да постигнеш вътрешната същност на бойното изкуство. Пътят за постигане на това е „вътрешната работа” (Ней гун). Тялото е само инструмент, чрез който действа съзнанието, а и то също е част от съзнанието. Майсторът по Ушу от 19 век Чън Чансин казвал: „Ударът се формира в душата, волята насочва юмрука, а съзнанието води със себе си вътрешната енергия (Ци)”.

Старите майстори на Ушу казвали ”Да се занимаваш с Ушу без да се занимаваш с Ней Гун, означава да пропилееш целият си живот”.